#мотивация - как да намерим работата, която ни доставя удоволствие във вечно променящия се свят

Здрасти, усмихнати хора.

Днес ми се иска да си поговорим на една тема, свързана с работа и приплетена с удоволствие. А именно "Как да си намерим работата, която ни доставя удоволствие?"

Пиша тези редове с любимата си гледка от моята тераса на Варненския бряг. В днешната тема #мотивация ми се иска да засегнем темата за това "Как да намерим работа, която ни носи удоволствие?" Събирам си мислите и да започваме.

Влиянието на вечно променящия се заобикалящ ни свят върху нашите желания и избори

Бих предположила, че на нашите баби и дядовци им е било с поне една идея по-лесно да структурират в съзнанието си с какво искат да се занимават, отколкото на нас днес. Заобиколени сме от толкова бързо развиващи се технологии и възможности, че сме предразположени подсъзнателно със същото темпо и ние да сменяме желанията си за работа. А влияят ли и изискванията на работодателите за опит и квалификации според вас на тези наши избори?

Споменах, че смятам възможностите, които са имали нашите баби и дядовци за една идея по-лесни от нашите днес. Защо? По разкази на моите дядо и баба, те са знаели на къде ще поеме животът им като професия. Баба почти през целия си живот е работила като готвач в ТВУ в моето село. Дядо пък цял живот е бил на полето. Мотор, кола, трактор, комбайн. Това не е просто изброяване на моторни превозни средства. Това е йерархията, професионалното израстване, през което той е минал. И всичките усилия довелил до там, той да притежава собствена земеделска кооперация.

Баба пък започнала без опит. Ето как преплитам и другата тема на нашето съвремие. Как да имаш опит и квалификация, която изискват работодателите, когато си едва на 20 години? Професионалният живот на баба премина, започвайки от "кота нула". Повече от 25 години тя бе готвач. След което дълги години се занимава със земеделие и зърнопроизводство рамо до рамо с дядо.

Планиране и планери - нашите помощници

Днес ние имаме със сигурност доста по-разнообразно ежедневие от това на нашите баби и дядовци. Не откъм физическо натоварване. Простете ми директното отричане, но за мен това е безспорно. Разнообразието идва от многообразието на нашите задължения и динамиката, с която трябва да правим няколко неща едновременно.

Как да се справим?

Лично на мен изключително много ми помага планирането! Не харесвам спонтанните решения. Носят ми напрежение. Обичам да планирам ежедневните си задачи, за да мога да разпределя времето, с което разполагам. Често обаче планирам доста хаотично. Защо? Нямам конкретен планер, който използвам. Тук признавам грешката и свеждам глава!

Но бъдейки творческа личност, трябва да призная, че имам вид обсесия към хаоса. Хаосът в моите записки е видим за всеки от близките ми.

Но това би могло да е само пример за теб. Пример, че можеш да структурираш полезното за всички "планиране", пречупвайки го през своята призма. Аз съм си водила планер, не ме разбирай грешно! Вероятно обаче все още не съм намерила най-подходящата и удобна негова структура, която да работи при мен. Ако ти си, шапка долу!

Идеята ми тук е да ти кажа, че дори лист хартия, или електронна таблица са страхотен планер! Стига да изпълняваш списъка с цели. Стига да ти е удобно!

Подготвям блог на тема "10 полезни съвета, благодарение на които да намерим работата, която ни доставя удоволствие".

Ще е интересно и полезно. Очаквай скоро.

Хубав и усмихнат да е денят ти. До скоро :)